Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2010 19:08 - 5 ЮЛИ - ВЕЛИКИЯТ ДЕН ЗА БЯЛА
Автор: spirdonov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3399 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 03.07.2010 19:13




     Освободителната Руско-турска война от 1877/78г. е епохално събитие в българската история към което поколенията непрекъснато ще се връщат. От там блика сила и мъжество, жажда за свобода, родолюбие и жертвоготовност. Историята е отредила достойно място на Беленския край във войната. Бяла става второто освободено селище след град Свищов и Първа столица на новоосвободена България.      На 5 юли 1877г. към Бяла настъпва 12 кавалерийска дивизия под ръководството на генерал-майор Александър Арнолди, 12 драгунски Стародубовски полк и 19 конна батарея, носейки на щиковете си свободата. На стария каменен мост, построен от Колю Фичето, се стича цялото беленско население да посрещне по стар български обичай, с хляб и сол, освободителите. Учителят Стефан Маринов ги приветства, свещеник Иван Попстефанав благославя присъстващите.      Стратегическото разположение на Бяла му определя място на важен опорен пунк на Русчукския отряд във войната. На 20 юли от Свищов пристига Главната руска квартира. Макар и за кратко, до 13 август в града ни са: руският император Александър ІІ, военният министър Дмитрий Милютин, лекарят Сергей Боткин, граф Николай Игнатиев, историкът Владимир Сологуб, художникът Павел Ковалевски, Великият княз Александър Александрович и други военни и граждански дейци. Провеждат се два военни съвета, чиито решения имат стратегическо значение за цялостния ход на войната. На един от военните съвети, на 2 август присъства и генерал Гурко с него е и бъдещият български княз Батенберг. Дълго време из страната се разказва за хорото, което беленчани организират в чест на Освободителите. На това хоро Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла”. Две красиви беленски момичета, Русана и Христина Върбанови играят ръченица пред императора. Очарован от красотата на момичетата, от пъстротата на носиите, от танца,  Александър ІІ им подарява по една жълтица.


image


    
От 13 до 24 август на двата бряга на река Янтра са построени военни укрепления, които могат да поберат 18 батальона без резервите. Целта е да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник, Варна, Силистра, Русе и Шумен, към Плевен и София. В Бяла са складирани множество храни и медикаменти. На брега на Янтра са разположени две военновременни болници – 48 и 56. На 22 август 1877г. там са настанени 800 ранени от битката при Абланово. На лечение в една от болниците е и руският писател Всеволод Гаршин, ранен при с.Светлен. Като милосърдна сестра в 48 болница работи и баронеса Юлия Вревская. На 5 февруари 1878г. умира от тиф. За нея Виктор Юго казва:”Розата на русия, откъсната на българска земя”, а Тургенев не може да се примири със смъртта и до края на живота си. Днес гробът на Вревская е винаги покрит с цветя. image      През есента на 1877г. в Бяла пристига видният руски хирург академик Николай Пирогов като инспектиращ военновременните болници. По негова преценка двете болници изпълняват дейността на четири такива.      Смели беленчани се включват в Опълчението, като участват в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Незабравими ще останат имената на Станчо Куев, Георги Николов, Георги Дюлгеров, Григор Игнатов, Иван Димитров, Харалампи Сапунов и др.       През 1907г. по идея на Стоян Заимов сградата, в която са се провеждали военните съвети е превърната в къща-музей „Освободителна война”.                                                                   Татяна Йорданова            уредник в музей „Освободителна война” гр.Бяла  

image

     Царят в Бяла   Сред селото, на поляна,                  гайдата пищи и хорото се зафана, буйно се върти.   Моми скачат пременени с пролетни венци, до тях с шапки накривени младите момци.   Пред хоро (каква картина!) царят е на трон. В тая весела дружина весел е и он.   И пред него селци прости стоят прави там: царят им дошъл на гости – празник е голям!   Те се чудят, те ожидат що ли ще рече! Доживяха, за да видят царското лице.   Ала той им дума: „Братци, седнете и вий!” – Всички сядат. Всяко сърце сладко в гърди бий.   Те в ума си бога фалят и всички наред си чибучките запалят, кат пред своя кмет.   Той ги гледа, той ги пита с глас приветен, тих и за хора той ги счита, става равен с них.   И в очи им се набират сълзи в тоя миг и се чудят как разбират неговът език.   Гайда ручи и момите скачат, рипат с смях, и провикват се момците весело до тях.   И при тия прости хижи, при тоз весел звук цар забравя слава, грижи, трон и Петербург.   А пък селци се подръпнат и другар с другар се поглеждат и си шъпнат: „Колко харен цар!”   Иван Вазов Свищов, август 1877г.


Тагове:   ден,   юли,


Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spirdonov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 112436
Постинги: 20
Коментари: 38
Гласове: 82
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. diso